Както се казва: „Вярата не е знание!“
Въпросът, който ми идва наум, е: кое е по-ценно – вярата или знанието?
Колко неща се случват в живота ни, за които не знаем, но в които сме вярвали? Не знаем как ще реагира шефът на искането ни за повече пари, но сме твърдо убедени и чувстваме, че той е съгласен. И той го прави. Сега вече знаем, че ще получим увеличението. Не знаем как ще протече заболяването, но твърдо вярваме, че ще се оправим. И накрая всичко отново е наред. Сега знаем, че можем да се справим.
Не знам как партньорът ми ще реагира на решението ми. Не мога да го докажа. Мога само да го усещам и да бъда напълно сигурна, че той ще бъде до мен, каквото и да се случи. И той казва „да“ на решението ми.
Сега знам, че той винаги ще стои зад мен и ще ме подкрепя.

И така, може ли да се каже, че дълбоката и твърда вяра в нещо е по-силна от обикновеното знание?
Е, може би можете да кажете, че вярата има много общо с доверието, нали?
А доверието идва от това, че „се правиш на познат“.
С други думи, ние събираме знания, запознаваме се с тях и по този начин формираме твърда вяра. И така кръгът се затваря.
Вярата, както се казва, се състои в твърдо доверие.

Винаги се изтъква, че дори с моите знания трябва да се доверявам на други хора, като учители, изследователи или учени, че те ще ми дадат правилното знание.
В крайна сметка в основата на всичко е нашата вяра.
Тази вяра, която е дълбоко в нас и ни изпълва по такъв начин, че не поставяме нищо под съмнение и си затваряме очите за всяко несъответствие между това, което очакваме, възнамеряваме или искаме, и това, което изпитваме.
Мнозина казват, че вярата не е нищо друго освен нашите дълбоки и твърди вътрешни нагласи.

Още в утробата на майката растящото дете изпитва сигурност – то се захранва от пъпната връв на майката, усеща нейната топлина, чува сърцебиенето ѝ и гласа ѝ, никога не е само, може да бъде спокойно и да се доверява. Говорим за така нареченото „основно доверие“.
Когато се ражда, новороденото е, ако щете, в „първоначалното си състояние“, нищо не се е случило, което да го накара да се усъмни в правотата на доверието. От самото начало детето има дълбоко вътрешно убеждение или дълбока и твърда вътрешна нагласа, че всичко е наред, нищо няма да ми се случи.
И след това идват „отпечатъците на живота“. Това означава, че детето получава знания и по този начин променя вътрешните си нагласи, т.е. вярата си.

В зависимост от това, какво се дава на детето, как родителите и цялата среда го формират, в него се засилва самочувствието, доверието, увереността, позитивното мислене или обратното.
По този начин детето затвърждава вътрешните си нагласи и лични убеждения, които първоначално се основават на придобитите знания, произтичащите от тях чувства, натрупания опит, но също така и само на предположения.
И сега идва решаващият момент: нашите убеждения и нашето доверие са наистина научени и тренирани. Положителният извод от това е, че ние също можем да променим доверието и вярата си отново.
Отчасти доста бързо и в краткосрочен план, но отчасти и бавно и трайно.

☑  Най-важното е какви знания придобиваме, какви мнения приемаме за верни, на каква информация вярваме?
За да можете да изградите и усвоите доверие, първо трябва да познавате точно ситуацията, положението и обстоятелствата. Както казах, доверието идва от „запознаването“, а аз мога да се запозная с него само ако събера толкова много гледни точки, толкова много информация и толкова много различни знания по даден въпрос, че да мога да си изградя собствено мнение възможно най-обективно.

☑ Положителната нагласа е предпоставка за доверие и вяра.
Помнете, че всичко е добро такова, каквото е.
Това е мотото ми от много години. Защото каквото и да ми се е случило в живота, то ми е послужило, било е полезно. И ако всичко е наред, тогава мога да имам положително отношение към всичко.
Курт Тепервайн казва: „Знаем твърде малко, за да бъдем песимисти!“

☑ Насочете фокуса си към положителните неща, така те се размножават.
Нали знаете поговорката: „Каквото посееш, това ще пожънеш!“.
С други думи, ако продължавате да мислите за най-лошото, ще го получите. Но ако се научите да виждате нещо положително във всичко, то също ще се умножи в живота ви. Звучи просто и лесно, но е така.

☑  Укрепване на самочувствието и самосъзнанието.
Колкото по-добра е представата ни за себе си, толкова по-силно е самочувствието ни.
Колкото по-голяма е увереността в себе си, толкова по-силна е вярата и доверието ни.
Затова се запитайте:
– Каква представа имате за себе си?
– В какво не сте успели в живота си, в какво сте наистина добри?
Какво се е доказало в живота ви?
– Какво се случва наистина добре в живота ви?
Точно върху това трябва да се съсредоточите!

☑ Правете ежедневни упражнения, за да укрепите вярата и доверието си.
Доверието по принцип също е заучено поведение. Затова използвайте ежедневните си навици, за да укрепите вярата и доверието си.
Говорете всеки ден с обкръжението си за положителни неща, които укрепват вярата ви и убеждението ви в доброто в живота.
Всеки ден правете нещо, което ви кара да се чувствате добре.
Защото това, което ви носи добри чувства, укрепва самочувствието ви.
Създайте си навик да бъдете открити.
Така ще ви е много по-лесно да опитвате нови неща.
Не се страхувате да изглеждате зле, защото приемате себе си и знаете, че и другите го правят.

☑ Бъдете верни на себе си и на думите си и бъдете автентични.
Само когато изпращате доверие, то ще се върне при вас.
И ако искате да изградите доверие, бъдете автентични.
Бъдете това, което сте.
Признайте и се поучете от грешките си.
Не се преструвайте пред другите хора, а покажете чувствата си и това, което сте. Това е честно. Това е истинско и създава увереност в себе си.
Очевидно е, че се доверяваме повече на хора, които вярват на себе си.
Затова си създайте навик всеки път, когато искате да създадете у някого определен образ за себе си, просто да спирате рязко. Ако не искате да разказвате на някого с какво си изкарвате прехраната, просто сменете темата с времето.