Ако искаш нещо дълбоко в сърцето си, подсъзнанието ти ще намери начини да постигнете целта си.
Но ако наистина не го искаш, ако си мислиш „да, би било хубаво, ако….“, тогава твоят ум, твоето съзнание, ще намери хиляди оправдания, защо това не може да стане.
Затова провери дали това е само някакво си желание, или твърда цел.
Ако наистина го искаш, съсредоточи се върху него и ще получиш попътен вятър.
Ако това е само половинчато желание, най-добре е да го оставиш на мира.
Защото никога няма да имаш енергията да осъществиш това желание.
И преди да залъгваш себе си и другите с извиненията си, използвай енергията си, за да откриеш това, което наистина искаш!
Времевият диапазон на живота ти остава един и същ, независимо дали се смееш, или плачеш!
И ако сега си мислиш, че няма за какво да се смееш и радваш в живота си, и ако си мислиш, че съдбата е била особено лоша към теб, тогава бих искал да ти разкажа моята малка скромна житейска история. И така, нека първо да разкажа накратко за мен, за да имаш представа коя е Величка Мутафчиева (Вичето – както ме наричат почти всички)
Около мен всичко се е променяло, движило… летяло. Дали ще са хората, аз, парите, времето... то просто всичко се движи и даже лети. Аз също летя през повечето време, но докато го правя се научавах и все още научавам много неща, осъзнавам и усещам. Забелязвам нещата, които ме заобикалят отпред, отзад, от ляво, от дясно, от горе, от долу, от всякъде! Те са много тези неща. Неща, които са ме карали да се чувствам през цялото време все едно съм на седмото небе, в измерение, което в него няма проблеми, няма главоблъсканици, няма задънени улици, няма лошотия.
Там всичко е по-красиво, забелязвам детайлите, хармонията е в мен, миризмите са по-силни. Всичко е прекрасно! И всичко това е само началото. Първата стъпка. Първият път на летене, а когато то стане постоянно това в никакъв случай не е края, защото там накъдето отивам към щастието, хармонията, любовта и баланса няма край.
След толкова много години на болка, страдания, лъжи, сълзи, умопобърквания, изтощение, деградация и какво ли още не (като почти всеки човек с проблемите си на тази земя) аз виждам, че всичко е било безмислено.
Ронила съм безмислени сълзи, съобразявала съм се с безмислени хора (а най-лошото ,че съм им ходила по акъла само и само те да са добре и да се чувстват добре за сметка на моето положение и ето тук искам да отворя още една огромна скоба (обзалагам се, че и вие правите същото, което ви изтощава и смачква все едно сте на менгеме), правила съм безмислени неща само, защото просто ТРЯБВА да ги направя по нежелание от моя страна, нервирала съм се за безмислени неща, буквално съм си скубала косите за безмислени неща… докато един ден изкрещях …. СТОП! СТОП! СТОП!
… и в този прекрасен момент в моя живот проумях и осъзнах, че НЕЖЕЛАНОТО „ДА“ Е „НЕ“ КЪМ МЕН САМАТА!
И това преобърна живота ми на 180°.
Можете да се досетите, че промяната не беше толкова лесна … но вътре в себе си бях щастлива, защото бях АЗ!
Научих се да живея само в настоящия момент. Дори когато живея със спомените от миналото и очакванията за бъдещето ги превръшам в щастливи спомени и в радостни бъдещи събития и се ангажирах, и си обещах сама на себе си – да ЖИВЕЯ!
Започнах да върша нещата, които винаги съм желала да свърша, започнах да се радвам на всеки момент – СЕГА!
Желанието ми за живот се засили. Очевидно винаги го е имало вътре в мен, защото ако го нямаше – нямаше да ме има… и спрях да си правя „планове“ … сега може би си мислите – „Е, добре де… то без планове не може“
Може, може … защото:
"Ако искаш да разсмееш Бог, разкажи Му за плановете си!"
казва френският математик Блез Паскал (1623 – 1662).
Но това разбира се не съм го приемала като покана да седя и да не правя нищо.
Това не само би било погрешно, но и не пасва на моята природа и характер.
Но имах ИДЕИ
Много и различни ИДЕИ
Позволих си да мечтая, да преоткривам света и хората, позволих си отново да мога да чувствам, и даже си позволих да си „поръчам“ (вдъхновена от Барбел Мор) мъжа на живота ми – не се шегувам ..
Винаги, когато най-малко съм очаквала, което винаги съм искала, идва от посока, която не съм си и представяла и в най-смелите ми мечти.
Запознах се с моя партньор Hanno онлайн (първата ми и последна регистрация в сайт за запознанства) през декември 2010 г. и на 30 януари 2011 г. се срещнахме за първи път. Не мога да ви опиша с какво вълнение отидох на нашата първа среща. Наистина не знаех какво ще излезе от всичко това. Но той беше точно толкова убеден, колкото и аз, в едно взаимно интимно приятелство.
Мога да кажа, че той е партньорът, който винаги съм търсила.
Заедно живеем любовта и обичаме живота.
Заедно живеем нашия MINDWAY
MINDWAY означава „път на ума“ или път на духа. Всички проблеми, всички моменти на щастие, нашето здраве или болест, нашето благополучие, нашите страхове и тревоги и нашите успехи в живота – всичко първо се заражда в ума ни, преди да се появи в нашата реалност.
Положителното в случая е, че това, което човек може да си представи в мислите и чувствата си, той може и да реализира, т.е. да осъществи в действителност. За никого не е тайна, че разликата между успеха и провала в живота ни зависи от начина ни на мислене. Точно това наричам ПЪТЯ НА МИСЪЛТА. Именно на този начин на мислене съм посветила този уебсайт.