За границите и свободата
Свободата за мен никога не е била външно условие. Не е нещо, което идва, когато имаш повече възможности, повече хора около себе си или повече отговори. Свободата започва според мен в момента, в който спреш да се опитваш да убеждаваш някого, че трябва да вижда света като теб.
С времето разбрах, че границите не ограничават свободата. Те я правят възможна. Без граници човек започва да се рапилява. Започва да обяснява повече, отколкото му е поискано. Да поддържа връзки от страх. Да гони хора, които не са готови или просто не искат. И това няма нищо общо нито с работа, нито с отношения. Това е уморително.
Аз не гоня хора. Не защото съм се отказала от тях, а защото ги уважавам.
Уважавам правото им да не са на същото място, на което съм аз. Да не са в същия етап и не е задължително да искат същото като мен.
Когато някой усети, че зад думите ти няма нужда, няма натиск и няма очакване, тогава разговорът става истински. А понякога изобщо не се случва.
И това също е в реда на нещата.
Не убеждавам. Не защото нямам какво да кажа, а защото вярвам, че вътрешното „да“ не се ражда от аргументи.
То идва от среща, от едно вътрешно усещане в момент, в който човек сам разпознава дали нещо е за него.
Всичко друго е неестествено, което рано или късно се връща като разочарование и от двете страни.
„Не“ е пълен и завършен отговор.
Не е врата, която трябва да бъде отворена с още малко усилие. И също така не е покана за допълнителен разговор.
„НЕ“ не е отказ от човека, а избор за себе си.
Когато приемеш това истински, отношенията стават по-леки. Няма напрежение или скрити очаквания, и нужда да доказваш стойността си чрез нечие съгласие.
Свободата да кажеш „не“ и свободата да чуеш „не“ без да се свиеш вътрешно, са дълбоко свързани.
Те изискват доверие. В себе си и в другия.
И точно там започва зрелостта, не само в мрежовия маркетинг, а изобщо в начина, по който се срещаме като хора.
Границите ми не са стени.
Те са ясни линии, които ми помагат да остана честна със самата себе си.
Когато съм наясно с мен самата, не ми се налага да защитавам нищо навън да се обяснявам, да се оправдавам или да се доказвам.
Свободата, за която говоря, не е да се „освободя“ от хората. Това е свобода да съм с хората, без да се напрягам да ги водя, задържам или убеждавам.
Това е изходната точка с която работя. И в същото време оставям свободата на другите да избират.