Дълго време се опитвах да работя по начини, които отвън изглеждаха логични и правилни.
Съществуваха модели и очаквания, както и онова негласно „така се прави“, което постепенно започва да те притиска.
Аз ги следвах, стараех се, учех се и разбира се се напасвах. На пръв поглед всичко беше наред, но вътре в мен постепенно се натрупваше напрежение, което нямаше общо със самата работа.

В един момент осъзнах, че това напрежение не идва от усилието, а от ролята, която трябваше да играя, за да изглеждам уверена, подготвена и „на място“.
Не защото този начин не работеше като система, а защото цената започна да ми идва прекалено висока.
Умората, която усещах, не беше физическа, а онази тиха вътрешна умора от постоянното напасване и от усещането, че трябва да бъда малко по-различна, за да се справям по-добре.

Тогава вниманието ми естествено се обърна навътре. Не като теория и не като поредния метод, а като честен разговор със себе си.

Започнах да си задавам въпроси, които дълго бях отлагала.
Как всъщност искам да работя, как искам да общувам с хората и как искам да се чувствам в ежедневието си, докато правя това, с което съм избрала да се занимавам.

С времето започнах да изхвърлям много неща. Не само стратегии и подходи, а и очакванията, чуждите представи за успех, натиска да доказвам, че мога, както и желанието да се харесам на всички.
Колкото повече се отказвах от тях, толкова по-ясно започвах да усещам кое ми пасва и кое не.

Това не се случи рязко или спонтанно, а постепенно, с онова спокойно усещане, че нещата започват да си идват на мястото.

Днес работя и създавам съдържание по начин, който е в съгласие с мен.

Говоря за личностното израстване не като нещо отделно от работата и реалността, а като тяхна основа, защото начинът, по който мислим, общуваме и вземаме решения, неминуемо се отразява на резултатите, които постигаме, независимо в каква сфера.

Не вярвам в универсални формули и не вярвам, че всички хора трябва да работят по един и същ начин.

Вярвам, че устойчивите неща се изграждат отвътре навън и че когато човек не е в конфликт със себе си, това се усеща в начина, по който говори, работи и присъства сред другите.

Когато работя с хора, не започвам от резултатите, а от самия човек.
От начина му на мислене, от начина, по който общува, от границите, които има или няма, и от това какво го движи и какво го спира.

Не работя с убеждаване и не бързам хората да взимат решения, за които още не са готови.
Не вярвам, че всяка възможност е за всеки и не смятам, че едно „не“ е провал.

За мен препоръчването има смисъл само когато е естествено продължение на личния опит, когато не е натиск, а споделяне, и когато между хората има уважение и пространство решението да се вземе спокойно, без напрежение и без чувство за вина.

Резултатът за мен не се измерва само с числа, позиции или статус.
Резултат е когато човек не се насилва, когато може да говори ясно и спокойно и когато не губи себе си, за да изглежда успешен.
Тази страница е отражение точно на това… на опит, размисли и път, който съм минала лично, не за да давам готови решения, а за да отварям пространство за яснота.

Ако този начин на работа и мислене ти е близък, вероятно ще намериш и други теми тук, които ще ти говорят.
Оттам нататък всеки продължава по свой начин и в свое време.